Световната Купа по Ръгби (Rugby World Cup) е турнир за мъже по ръгби юниън, който се провежда на всеки четири години и в него вземат участие най-добрите ръгби нации. Първото издание на турнира се провежда през 1987г., домакини са Австралия и Нова Зеландия.

На победителят се връчва купа наричана Webb Ellis Cup, която е кръстена на Уилям Уеб Елис – ученик, който според легендата измисля ръгби по време на футболен мач, като взема топката с ръце. Четири държави са печелили купата: Нова Зеландия три пъти, Австралия и Южна Африка по два пъти и Англия веднъж. Настоящият световен шампион са Нова Зеландия, надигравайки Австралия на финала през 2015 година.
Турнирът се ръководи от World Rugby, това е международната ръгби организация. Шестнадесет отбора са поканени да вземат участие в първото издание на турнира през 1987г., от 1999г. отборите стават двадесет. Домакин на Световната Купа по Ръгби през 2019г. ще бъде Япония, а през 2023г. Франция.
Формат
Квалификации
Квалификациите се използват за първи път във втория турнир, осем от шестнадесетте отбора се класират след участие в квалификационен турнир от двадесет и четирите отбора. В първата световна купа през 1987г. квалификации не се използват, вместо това топ седем нации определени от International Rugby Football Board (IRFB, сега World Rugby) са директно включени, а останалите са поканени.
През 2003г. и 2007г. форматът позволява осем от общо двадесет отбора да се класират директно, това са отборите достигнали до четвъртфиналите на предишната световна купа. Останалите дванадесет места са попълнени след провеждане да континентални квалификационни турнири. Свободните места се заемат от три отбора от Южна и Северна Америка, един от Азия, един от Африка и два от Океания. Останалите две места са определени след изиграване на репесажи. Едното място се определя след като класиралите се на второ място отбори в квалификационните турнири в Африка и Европа играят помежду си и победителя се изправя в решителен мач срещу победителя от срещата между вторите класирани отбори в Южна и Северна Америка. Второто свободно място се заема от победителя от срещата между класиралите се на второ място отбори от квалификационните турнири в Азия и Океания.
Сегашният формат позволява дванадесет от двадесетте отбора да се класират автоматично. Това са отборите класирали се на трето или по-добро място в групите си през предишната световна купа. Квалификационната система за останалите осем отбора е на регионален принцип, с общо осем отбора разпределени за Европа, пет за Океания, три за Южна и Северна Америка, два за Африка и един за Азия. Последното място се определя от междуконтинентален плейоф.
Турнир
Турнирът през 2015г. включваше двадесет отбора, а продължителността му бе шест седмици. Имаше две фази: групова и елиминационна. Нациите бяха разделени в четири групи, A, B, C, D всяка от по пет отбора. Отборите във всяка група бяха разпределени преди турнира, вземайки се предвид световната ранглиста от декември 2012г. Първите четири отбора в ранглистата бяха разпределени в групите от A до D, следвани от следващите четири. Останалите места в групите бяха заети от отборите преминали успешно през квалификациите.
Отборите играят всеки срещу всеки в групите, общо четири срещи. Системата с бонус точки се използва в груповата фаза. Ако два или повече отбора завършат с равен брой точки, система от критерии се прилага за определяне на по-предно класираният се отбор. Шестият и последен критерии решава в полза на по-предно позициониралия се отбор в световната ранглиста.
Първия и втория класирали се отбори продължават в елиминационната фаза. Тази фаза се състои от четвъртфинал, полуфинал и финал. Класиралият се на първо място от всяка група играе с отбор класирал се на второ място в друга група. Победителите в четвъртфиналите продължават към полуфиналите, а съответните победители към финала. Загубилите на полуфиналите играят за трето място т.нар. “Bronze Final”. Ако среща от елиминационната фаза е завършила на равно се играе продължение. В случай, че и тогава не се определи победител се прибягва до т.нар. “внезапна смърт”, където първият отбор отбелязал точка е победител. Като последен вариант се прилага съревнование за шутиране във вратата.
История
Преди Световната Купа по Ръгби да стартира през 1987г. е нямало голям глобален турнир, но пък са съществували редица други международни турнири. Един от най-старите е ежегодния турнир “Шестте Нации”, чието първо издание през 1887г. и носи името “Home Nations Championship” и в него вземат участие Англия, Ирландия, Шотландия и Уелс. Турнирът се разширява през 1910г. след присъединяването на Франция и вече носи името “Петте Нации”. Франция не взема участие през периода от 1931г. до 1939г., през който турнирът отново носи първоначалното си име. През 2000г. към турнирът се присъединява Италия и от тогава носи името “Шестте Нации”.
Ръгби се играе също и на летните Олимпийските игри, първото участие на игрите в Париж през 1900г. и впоследствие през 1908г. в Лондон, Антверпен 1920г. и отново в Париж през 1024г. Франция печелят първият златен медал, след това Австралазия и Океания, а последните два медала са спечелени от САЩ. Въпреки това ръгби престава да бъде част от олимпийската програма след 1924г.

Идеята за Световна Купа по Ръгби се повдига на няколко пъти още през 50-те години на миналия век, но среща неодобрението на повечето нации членки на IRFB. Идеята изниква още няколко пъти в началото на 80-те след поставяне на въпроса от Австралия през 1983г. и Нова Зеландия през 1984г. През 1985г. идеята е подложена на гласуване отново и този път е одобрена с 10 на 6 гласа за. Делегатите от Австралия, Франция, Нова Зеландия и Южна Африка гласуват за предложението, а делегатите на Ирландия и Шотландия против. Делегатите от Англия и Уелс са били разделени с по един от всяка нация за и по един против.
Първото издание на турнирът се провежда през май и юни 1987г. и е домакинстван съвместно от Австралия и Нова Зеландия, в него вземат участие шестнадесет отбора. Нова Зеландия стават първият носител на купата, побеждавайки Франция на финала с 29-9. Следващия турнир се провежда през 1991г., а домакин е Англия, но срещи се играят в цяла Великобритания, Ирландия и Франция. Австралия вдигат купата, побеждавайки Англия на финала с 12-6.
През 1992г. осем години след последния официален мач на Южна Африка те домакинстват среща срещу Нова Зеландия. Подновяването на международните ръгби срещи в Южна Африка идва след събарянето на апартейда и е след позволението на Африкански национален конгрес. След завръщането си на международната ръгби сцена Южна Африка е избрана за домакин на следващата Световна Купа по Ръгби през 1995г. След като побеждават Австралия в мача на откриването, Южна Африка продължават победната си серия и така стигат до финал с Нова Зеландия. След оспорван финал срещата се решава в допълнителното време, където Южна Африка излиза победител с резултат 15-12. Президента Нелсън Мандела носейки екип на ЮАР връчва трофея на капитана Франсоа Пинар. Събитията около световната купа през 1995г. са увековечени в филма на Клинт Истууд – “Несломим” (Invictus), в ролята на Мандела се превъплъщава Морган Фрийман, а Франсоа Пинар е изигран от Мат Деймън.

Домакин на турнирът през 1999г. е Уелс, срещи обаче и тук се играят в цяла Великобритания, Ирландия и Франция. Австралия печелят втората си купа надвивайки Франция на финала с 35-12.
Световната купа през 2003г. се провежда в Австралия, въпреки че първоначалната идея е била домакинството да бъде споделено с Нова Зеландия. Англия печели купата побеждавайки Австралия в продълженията на финала с 20-17. Победата на Англия става уникална с това, че прекъсва доминацията на отборите от южното полукълбо в турнира. Също така и с това, че празненствата по случай победата на Англия събират 750 000 души в центъра на Лондон, превръщайки деня в най-голямото спортно празненство от този вид в историята на Великобритания.
Турнирът през 2007г. се провежда в Франция, но отново срещи се играят и в Уелс и Шотландия. Южна Африка печелят втората си купа, побеждавайки на финала Англия с 15-6.

Домакини на световната купа през 2011 г. са Нова Зеландия, тяхната оферта се избира пред тази на Япония и Южна Африка през ноември 2005 г. Новозеландците печелят втората си купа след оспорван финал с Франция и победа с 8-7.
На изданието през 2015г. домакинствано от Англия, Нова Зеландия отново печелят финала, този път срещу старите си съперници Австралия. По този начин те стават първият отбор с три титли, също и първият отбор успял да си защити титлата. Нова Зеландия също така за пръв път печелят титла извън родината си.
Трофеят

Купата Уеб Елис (Webb Ellis Cup) е наградата връчвана на победителя в Световната Купа по Ръгби, тя е кръстена на Уилям Уеб Елис. Трофеят е известен също и само като Световната Купа по Ръгби. Трофеят е създаден през 1906г. от Garrard’s Crown Jewellers и е избран през 1987г. като подходяща купа за турнира. Думите “The International Rugby Football Board” и “The Webb Ellis Cup” са гравирани на лицевата част на купата. Купата е висока 38 см. и от сребро покрито с злато. От двете страни има дръжки, едната с глава на сатир, а другата с глава на нимфа. В Австралия трофеят се нарича разговорно “Бил” – препратка към Уилям Уеб Елис.
Избор на домакин
Турнирите са организирани от Rugby World Cup Ltd (RWCL), която е собственост на World Rugby. Избора на домакин се прави след гласуване на съвета на членовете на World Rugby. Процеса на гласуване се менажира от независими одитори и гласуването се пази в тайна. Определянето на домакин се прави пет-шест години преди превеждане на турнира.
World Rugby изисква домакина да има стадион най-малко с 60 000 места за провеждане на финал. Понякога домакините обновяват или изграждат нови стадиони за турнира, така например за целите на световната купа през 1999г. бе изграден Millennium Stadium в Кардиф, Уелс или обновения за световното през 2011г. Eden Park в Окланд, Нова Зеландия. Япония е първата държава извън традиционните ръгби нации, която ще бъде домакин на Световната Купа по Ръгби през 2019г., а Франция ще е домакин през 2023г.
Развитие на турнира
Медийно отразяване
Организаторите на Световната Купа по Ръгби, както и “Global Sports Impact” определят световното по ръгби, като третото по големина спортно събитие в света след световното първенство по футбол и Олимпийските игри, въпреки че други източници оспорват това твърдение. World Rugby и техните бизнес партньори споделят данни за постоянен растеж в медийното отразяване на турнира. Техните данни сочат, че през 1987г. турнирът е гледан от 300 млн. души, 1,75 милрд. през 1991 г., 2,67 милрд. през 1995г., 3 милрд. през 1999г., 3,5 милрд. през 2003г. и 4 милрд. през 2007г. Четири милрд. са сериозно оспорвана цифра, тъй като теливизионата аудиторията в цял свят се смята, че е 4,2 милрд.
Други спортове също са обвинявани, че преувеличават данните за теливизионата си аудитория през годините и това не е нещо типично само за Свтовната Купа по Ръгби.
Докато глобалната популярност на турнира се оспорва, висок интерес в традиционните ръгби нации е добре документиран. Финала през 2003г. между Англия и Австралия става най-гледания ръгби мач в теливизионата история на Австралия.
Посещаемост
| Год. | Домакин(и) | Обща посещаемост | Срещи | Средна посещаемост | % промяна в ср. посещаемост | Капацитет на стадионите | Посещаемост като % от капацитета |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1987 | 604,500 | 32 | 20,156 | — | 1,006,350 | 60% | |
| 1991 | 1,007,760 | 32 | 31,493 | +56% | 1,212,800 | 79% | |
| 1995 | 1,100,000 | 32 | 34,375 | +9% | 1,423,850 | 77% | |
| 1999 | 1,750,000 | 41 | 42,683 | +24% | 2,104,500 | 83% | |
| 2003 | 1,837,547 | 48 | 38,282 | –10% | 2,208,529 | 83% | |
| 2007 | 2,263,223 | 48 | 47,150 | +23% | 2,470,660 | 92% | |
| 2011 | 1,477,294 | 48 | 30,777 | –35% | 1,732,000 | 85% | |
| 2015 | 2,477,805 | 48 | 51,621 | +68% | 2,600,741 | 95% | |
| 2019 | Предстои да се определи | 48 | Предстои да се определи | ||||
| 2023 | Предстои да се определи | 48 | Предстои да се определи |
Приходи
| Източник | 1987 | 1991 | 1995 | 1999 | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Билети | — | — | 15 | 55 | 81 | 147 | 131 | — | — |
| ТВ права | — | — | 19 | 44 | 60 | 82 | 93 | — | — |
| Спонсори | — | — | 8 | 18 | 16 | 28 | 29 | — | — |
*Домакина прибира приходите от продажбата на билети, World Rugby чрез RWCL получава приходи от телевизионни права, спонсори и турнирни такси.
Резултати
Турнири
| Год. | Домакин(и) | Финал | Финал за 3-то място | Брой отбори | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Победител | Рез. | Загубил | 3-то място | Рез. | 4-то място | |||
| 1987 | 29–9 | 22–21 | 16 | |||||
| 1991 | 12–6 | 13–6 | 16 | |||||
| 1995 | 15–12 | 19–9 | 16 | |||||
| 1999 | 35–12 | 22–18 | 20 | |||||
| 2003 | 20–17 | 40–13 | 20 | |||||
| 2007 | 15–6 | 34–10 | 20 | |||||
| 2011 | 8–7 | 21–18 | 20 | |||||
| 2015 | 34–17 | 24–13 | 20 | |||||
| 2019 | Предстои да се определи | Предстои да се определи | 20 | |||||
| 2023 | Предстои да се определи | Предстои да се определи |
Представяне на нациите
Двадесет и пет нации са участвали в турнира(без квалификационните турнири). От всички осем световни купи до сега, всички с изключение на една са спечелени от нации от южното полукълбо. Доминацията на нациите от южното полукълбо е прекъсвана само веднъж през 2003г., когато Англия побеждава Австралия на финала.
Дотук единствените нации, които са печелили купата, докато са били домакини са: Нова Зеландия (1987 г. и 2011г.) и Южна Африка (1995г.). Представянето на другите нации домакини: Англия през 1991г. и Австралия през 2003г. завършват на второ място. Франция завършва на четвърто място през 2007г., докато Уелс през 1999г. не успяват да се класират за полуфиналите. Уелс също така стават и първата нация елиминирана още в груповата фаза през 1991г., Англия пък е първата нация която домакинства самостоятелно световното и не успява да излезе от групата си през 2015г. От всички двадесет и пет държави участвали на Световната Купа по Ръгби, само единадесет никога не са пропускали да участие.
Отборни рекорди
| Отбор | Титли | 2-ри места | 3-ти места | 4-ти места | 1/4 финали | Топ 8 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 3 (1987, 2011, 2015) | 1 (1995) | 2 (1991, 2003) | 1 (1999) | 1 (2007) | 8 | |
| 2 (1991, 1999) | 2 (2003, 2015) | 1 (2011) | 1 (1987) | 2 (1995, 2007) | 8 | |
| 2 (1995, 2007) | – | 2 (1999, 2015) | – | 2 (2003, 2011) | 6 | |
| 1 (2003) | 2 (1991, 2007) | – | 1 (1995) | 3 (1987, 1999, 2011) | 7 | |
| – | 3 (1987, 1999, 2011) | 1 (1995) | 2 (2003, 2007) | 2 (1991, 2015) | 8 | |
| – | – | 1 (1987) | 1 (2011) | 3 (1999, 2003, 2015) | 5 | |
| – | – | 1 (2007) | 1 (2015) | 2 (1999, 2011) | 4 | |
| – | – | – | 1 (1991) | 6 (details) | 7 | |
| – | – | – | – | 6 (details) | 6 | |
| – | – | – | – | 2 (1987, 2007) | 2 | |
| – | – | – | – | 2 (1991, 1995) | 2 | |
| – | – | – | – | 1 (1991) | 1 |
Рекорди и статистики
Рекордът за най-много отбелязани точки общо се държи от играча на Англия Джони Уилкинсън, който е отбелязал 277 точки в срещите си от световната купа. Грант Фокс от Нова Зеландия държи рекорда за най-много отбелязани точки за един турнир: 126 т. през 1987г. Джейсън Леонард от Англия и Ричи Маккоу от Нова Зеландия държат рекорда за най-много изиграни срещи – 22. Саймън Кулхайн от Нова Зеландия държи рекорда за най-много отбелязани точки в един мач от един играч, 45 т., същото така и рекорда за най-много вкарани допълнителни в една среща, 20. Новозаландецът Марк Елис е отбелязал най-много есета в една среща срещу Япония през 1995г. – 6.

Новозаландската звезда Джона Лому държи рекорда за най-младият участник в финал на световната купа – 20 години и 43 дни през 1995г. Лому дели един рекорд с Браян Хабана и Джулиан Савеа за най-много есета в един турнир – 8: Лому през 1995г., Хабана през 2007г. и Савеа през 2015г. Другият рекорд, който Лому и Хабана споделят е за най-много отбелязани есета на турнири от Световната Купа по ръгби – по 15. Рекордът за най-много отбелязани наказателни в един мач е 8 и се държи от: Мат Бърк, Гонзало Кесада, Гавин Хейстингс и Тиери Лакроа, рекордът за най-много отбелязани наказателни в един турнир е 31 и се държи от Гонзало Кесада. Южноафриканецът Яни де Бийър вкарва 5 ждроба срещу Англия през 1999г. – индивидуален рекорд за една среща от световната купа.
Най-много отбелязани точки в една среща са 145, които Нова Зеландия отбелязва на Япония през 1995г., докато най-голямата точкова разлика е 142, която Австралия натрупва срещу Намибия през 2003г.
Общо 16 играча са били вадени от игра след като си изкарват червени картон. Играча на Уелс Хю Ричардс е първи по време на мач срещу Нова Зеландия през 1987г. Нито един играч не е получавал червен картон повече от веднъж.
Полезни връзки
- Световна Купа по Ръгби 2019
- Световна Купа по Ръгби 2015
- Световна Купа по Ръгби за Жени
- Световна Купа по Ръгби 7
Източник: Уикипедия
